/ Автор: Старецът Паисий Светогорец/
– Отче, как разсъждавате, когато се срещате с някой проблем?
– Мисля какво е възможно по човешки и какво не е.
Изследвам го от всички страни. “Ако направя това, какъв отзвук ще има там и какъв там?… Какво зло може да произлезе и каква полза?”. Винаги се стремя да видя един въпрос от много страни, тъй че решението, което ще дам, да е възможно най-правилно. Защото, ако човек не внимава, може да станат много грешки. Ако разбере впоследствие какво е трябвало да направи, няма полза, защото птичето е вече отлетяло, така да се каже. Например ако по невнимание някой запали една къща, няма да го обесиш, но злото е станало.
Веднъж едни хора имаха проблем. Техният началник дойде и ми каза: “Сега вече въпросът се уреди. Отидох и се срещнах с еди-кой си и еди-кой си, казах им това и това и случаят е решен”. Казвам му: “Сега започва проблемът. Онова преди не беше трудно. Сега вече огънят гори.
Преди това бяха две въгленчета и щяха сами да си угаснат”. Той си мислеше, че с действията си е оправил нещата и искаше да го похвалим. А в действителност предизвика голям скандал и проблемът се разрасна.
Нужно е голямо внимание, благоразумие и разсъждение, за да може доброто да става по добър начин и да носи полза, защото иначе вместо полза ще вбесява другия. Освен това когато човек мисли да направи нещо, добре е да го оставя да узрее. Защото, ако го “откъсне зелено”, т.е., ако вземе прибързано решение, има вероятност след това да възникнат проблеми и да го измъчват. Когато малко се забавяме [36] да пристъпим към сериозните неща, след това те стават бързо и правилно. Може някой да е умен, но ако има тщеславие и егоизъм, те предхождат действията му и той е невнимателен. Например, ако едно куче по време на лов търси внимателно, дори и да не е породисто, намира следите на заека. А някое друго дори и да е от много добра порода и да има всички качества, когато бърза, тича наляво и надясно без резултат. Във всяко действие, което не е предхождано от мисъл, се съдържа гордост. Затова човек не трябва да бърза да действа, но да обмисля и да се моли преди това. Когато предхожда молитвата, тогава се задейства не повърхностната мозъчна пяна, но осветеният разум.
Хората, които се стремим да живеем духовно, понякога действаме така, все едно че Бог не съществува. Не оставяме Бога да действа. Той знае какво и как да прави. И въпреки че съществуват духовни средства за разрешаването на трудните ситуации по духовен начин, ние действаме по светски. Когато бях на Синай, един ходжа всеки петък отиваше в манастира и се качваше на минарето на джамията, която е в двора на манастира и започваше да вика. А имаше един глас!… чуваше се чак до постницата на света Епистимия.
След време манастирът взе решение да затварят портите в петъчен ден, за да не влиза ходжата, а аз не знаех за това. Един ден слязох до манастира и гледам ходжата разгневен. “Сега ще им дам да се разберат, защо ми затварят портата и не мога да вляза вътре”, каза ми той. Отвърнах му: “Затворили са я да не влизат камилите.
Не вярвам, че са я затворили, за да не влизаш ти”. След това говорих по този въпрос и с отците.
Един от тях отговори: “Ще му дам да се разбере на ходжата! Ще му поставя динена кора.
Ще напиша до правителството, че ходжата оказва натиск върху нас”. Казах му: “Виж сега.
Православието не е динена кора. Нека направим едно бдение, да изпеем службата на синайските отци, на света Екатерина и да оставим Бог да говори.
И аз ще се моля горе в постницата”. Казах и на други отци да се помолят и този ходжа изведнъж се вдигна и си замина; изчезна! Защото и портите да затваряха, по-късно правителството щеше да установи, че не е истина това, че ходжата оказва натиск върху манастира и щяха да се получат разправии.
Ходжата щеше да потвърди, че затварят портата, защото ходи в манастира всеки петък и така щеше да причини зло на манастира. Преди това друг беше решил да си направи вила на върха на света Екатерина!
Внезапно се разболя и умря… После и втори също беше решил да строи там, но и той умря.
Най-добре е да не се уповаваме само на човешките си усилия, но да се молим и да оставяме Бог да действа.
***
[36] В очакване да узреят – б. пр
/ Откъс из кн. “Духовно пробуждане”
Слова Том 2
Старецът Паисий Светогорец
Авторски права © 2008 СВЕТА ГОРА, АТОН,
Славянобългарски манастир,
„СВ. ВМЧК ГЕОРГИ ЗОГРАФ”
http://sveta-gora-zograph.com/books/Duhovno_probughdane/book.html#d0e575