Каквото и да правиш цял живот- остава зърно, вятър плявата отвява- щастлив да си, ще вкусиш и горчивия му плод, но, най-накрая добротата пак остава. Затуй каквото можеш в този труден свят, със много обич ти на хората раздавай- замръзналия лед, или разцъфнал цвят- тя, най-накрая добротата пак остава. И все за хората живей във дните кратки, със болките и с радостите им не търсил слава. Ще те запомнят с блага дума, някой ще заплаче, че, най-накрая добротата пак остава. Достойно си тръгни, макар обиди не забравил, тя, най-накрая добротата пак остава… /Автор: Георги Цанев /

Аз мога всичко да изгубя, сърцето ми да се взриви на две, но ти във мен ще оцелееш, като чудо. Ще те спася от всички ветрове. Аз мога в болките да ослепея, жестокостта до край да ме рани, но за теб усмивки ще намеря и няма никога да те боли. Във този свят и зъл и страшен потребна е една сълза, изплакана от обич и от вяра, за да стопли цялата земя. текст: m_space, публикация: http://www.hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=149794&mode=&order=0&thold=0