Каквото и да правиш цял живот-
остава зърно, вятър плявата отвява-
щастлив да си,
ще вкусиш и горчивия му плод,
но, най-накрая добротата пак остава.
Затуй каквото можеш в този труден свят,
със много обич ти на хората раздавай-
замръзналия лед, или разцъфнал цвят-
тя, най-накрая добротата пак остава.
И все за хората живей във дните кратки,
със болките и с радостите им не търсил слава.
Ще те запомнят с блага дума, някой ще заплаче,
че, най-накрая добротата пак остава.
Достойно си тръгни, макар обиди не забравил,
тя, най-накрая добротата пак остава…
/Автор: Георги Цанев /