„Усмивката е светлината в прозореца на твоето лице, която показва, че си в къщи.“

“ Горко на народ, който се облича с дреха, неизтъкана от него, яде хляб, непожънат от него, и пие вино, неизцедено от неговата собствена преса. Горко на народ, който приветства побойника, като герой и смята блестящия завоевател за щедър. Горко на народ, който насън презира някоя страст, а наяве и робува. Горко на народ, който издига глас само когато крачи в погребална процесия, гордее се само с руините си и се съпротивява само когато вратът му е поставен между меча и дръвника. Горко на народ, чиито държавници са лисици, философите му са фокусници, а изкуството му е изкуство на кърпежа и подражанието. Горко на народ, който посреща своя нов водач…

„Има толкова безсмислени посоки, нека не тръгваме по тях. Има толкова ненужни терзания, нека отсяваме и пазим сърцата си за истински важното. И една секунда да пропилеем е много! Нека се стремим нещата да имат полза и смисъл. Иначе не сме нищо друго освен прахосници, а не бива. Нека извървените от нас стъпки бъдат запомнени с добро.“ /неизв. автор/