Добрите хора никога не свършват. И не продават хляб и топлина а подаряват… милват… и прегръщат …целуват и си тръгват в тишина… Добрите хора никога не плачат, за себе си поне не плачат с глас. Добрите хора никога не грачат с прегракнал от омраза глас… Не им благодари! Не искат! Добрите хора си отиват в благодат с едничката вълшебна мисъл: „Помогнах! Станах по – богат!” /незв. автор, публикувано в www.sibir.bg / /П.П: Ако някой има информация кой е авторът на този прекрасен стих пишете ни, ще го добавим/