„Няма човек, който да обгърне Родопа с един поглед. Няма връх, на който да се изкачиш, та да я познаеш с един поглед. Трябва да я извървиш и да я изстрадаш, та после да я събереш в сърцето си и да я погледнеш – ала трябва да имаш сърце на орел. Не можеш да видиш Родопа с очите си, трябва да я видиш със сърцето си. Със затворени очи, в себе си. “ Из „Време разделно“, Антон Дончев

Ще бъда стар, ще бъда много стар, ако остана след погромите, разбира се, като окъсан рибен буквар модел хиляда осемстотин и четирийсе. Тъй както малките деца разлистват и почват със картинките от края, така и мене днеска ми се иска за бъдещето да си помечтая. Защо пък не? – В мечтите няма цензура, мечтите греят с синкава прозрачност. А по-добре е да подгониш вятъра, отколкото да седнеш и да плачеш. Тогава аз ще имам син, синът ще бъде двадесетгодишен. /Автор: Никола Вапцаров, публикация: http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=17&WorkID=175&Level=1/