Дамян Дамянов Българийо на живи и на мъртви, Българийо с безброй Баташки църкви, Със гробища и с паметници светли, Със този жертвен въздух, който свети Над тебе вечно, като вечен огън, Аз искам да те събера във стих! Не мога! Аз искам цялата да те прегърна – Ръцете ми не стигат! Как да върна Това, което ти си ми дарила? Не мога. И пред братската могила, Пред Шипка и пред Вола коленича. И без да казвам колко те обичам, С една сълза, и кървава, и страшна, За цялата ти обич се отплащам. Сълза на радост и от скръб проляна! Сълза, в която ти си цяла сбрана!

/Автор: Марин Паунов / И всеки ден е Пасха на Христа. Но, съчетаващи подобие и юдост, Избрали силата наместо любовта, Не смеем да повярваме без чудо. И всяка нощ е Тайната вечеря – Да Го живеем – просто, както дишаме, Но предпочитаме с удобно полуверие – Да си Го спомним, нещо ако искаме. И всяка сутрин се отричаме, и късаме От Неговото в двойната си същност. Какво е радостта да си възкръснал, Ако не носиш болката от кръста