“Радвайте се на малките неща, защото един ден можете да се обърнете назад и да разберете, че са били големи!”

„Има дни, в които една прегръдка може да спаси няколко живота !“

„Много често това, което искаме, е твърде голямо, а ние тънем в нещастие, вкопчени в клонче, което не можем да вградим в гнездото си.“

Не се обиждай, мила ми Българио, но в теб аз не умея да живея. Да съществувам, да умирам бавно – да, мога. Но ще полудея. Аз ще тъгувам, мила ми Родино, … ще гледам към звездите всяка вечер. Защото небосводът е за всички и може с мен да гледаш отдалече. Ще търся теб сред хиляди култури и да се стопля със родопска черга. Ще вия към луната саламурена, ще тичам да намеря селска черква. Прости ми, свята, мила ми Родино! Аз зная, че във болка те оставям. Предателството ми е непростимо – предатели във тебе ще останат. Страхливец ли съм, свята ми Българио? Но мога ли във теб да оцелея?…

/автор: Ставрофорен иконом Стефан ЕНЕВ / Години и векове летят във вечността. Огромни градове, красиви села, богати дворци, силни държави, знаменити народи изчезват в забрава, засипани от превратни съдби. Таланти и гении се раждат и умират в блясъка на своята слава както светулките в тъмната лятна нощ. Къде са Тир и Содом, славната Ниневия и прочутият Вавилон? Къде е величието на Египет, Александрия, Йерусалим, Троя, Атина и Рим? Къде са Платон, Сократ, Юго, Милтън? Къде е оная плеада, която с творческата си мисъл създаде цялото културно разнообразие, което носи името цивилизация? Къде са носителите на прогреса, где е самият прогрес? Уви, безкраен е нанизът на празнота и на безмълвни гробове.…