СВЕТЛОТО ХРИСТОВО ВЪЗКРЕСЕНИЕ

/ Прот. Александър Мен,
публикация: http://www.pravoslavieto.com/

Тържествен звън се носи в пролетния въздух.
Вярващите хора се отправят към храмовете по улиците на големите градове, по селските пътища и мостовете. Многолики потоци се вливат в църковните дворове. Навсякъде се мяркат бели бохчи, които по стар (руски – б. р.) обичай се носят за освещаване на пасхалната трапеза.

Идват стари и млади, вярващи и съмняващи се.
До спускането на вечерта свещениците обикалят масите, на които са поставени златисти козунаци, великденски сладкиши, боядисани яйца.

Спуска се сумрак. Храмовете и църковните дворове са пълни. Тази нощ събира дори и тези, които се отнасят към вярата с презрение и насмешка. Мнозина се изпълват с особено тържествено настроение, като че ли очакват нещо.

В храма е все още полутъмно. Съвсем доскоро черните пелени са напомняли за скръбните дни на Страстната седмица. Плащаницата е все още на амвона. Тя се изнася едва след полунощницата. Настъпва тишина.

И ето в полунощ от отворените царски врати се понася песнопението: „Воскресение Твое, Христе Спасе…“. Песнопението се усилва, укрепва, вратите се отварят, раздвижват се хоругви, и кръстната процесия минава през храма.

Процесията обикаля около църквата и се спира пред портите.

Гръмва пасхалният тропар:

Христос възкръсна от мъртвите,

като със смърт смъртта потъпка

и на тия, които са в гробовете, живот дарува.

– Христос воскресе!

– Воистину воскресе!

Незабравими мигове! Храмът е украсен, причастниците са в светли ризи, всичко е залято със светлина. „С мир на Господа да се помолим…“ – започва Великата ектения. А след нея, подобни на звъна на празничните камбани, звучат песнопенията на пасхалния канон: „Денят на възкресението…“

Един след друг свещениците излизат от олтара, за да възвестят на народа радостта от Възкресението, стиховете от канона се носят като бързи вълни; те са ритмични, пълни с плам, с радост, с всепобеждаващата сила на Живота. След всяка песен от канона следва малка ектения, а в края се пеят Пасхалните стихири: „Да възкръсне Бог…“.

Това е победният химн; когато той се подхване от цялата църква, за миг ти се струва, че тук, сега, за тази тълпа, за този препълнен храм засиява бъдещото Царство Божие, бъдещата пълнота на Присъствието Божие.

Ден на Възкресение е, да просияем от тържеството и един другиго да се прегърнем!

На тези, които ни ненавиждат, да речем: Братя ! и всичко да им простим, заради Възкресението и така да възкликнем: Христос възкръсна от мъртвите, със смъртта си смъртта победи, и на тези, които са в гробовете, живот дарува.

В края на пасхалната утрин се чете „Слово на Св. Йоан Златоуст“. То призовава на брачния пир на Агнеца всички – „постили и непостили“; всички, прегърнали любовта Христова.

Стенат адовите сили, вече поразени. „Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата?“

Часовете на пасха не се четат, а се пеят. Литургията започва с пасхалните припеви.
Евангелието от Йоана „В началото бе Словото…“ в този ден обикновено се чете на различни езици в знак на вселенското тържество на вярата.

About the author