Нямам млади ръце и е стара душата ми. Лазарина се казвам, няма как да ме знаете. Пекох хляба нощес, после виното сложих, знамената уших, цяла вечност се молех, да се върнат момчетата с бели ризи от тъмното и да сложат на масата кръста, ножа и виното. И да пият до съмване, да се молят и плачат, тази чаша с отровата, да отмине земята ни… Нямам млади ръце и е стара душата ми. Аз съм част от България, аз съм всъщност земята и… /автор: Галина Енчева/

„Най-добрият начин да си оправиш настроението е да накараш някой друг да се усмихне.“ /Марк Твен/

Видях една невидима жена на ъгъла на „Шипка“ и умората. Продаваше гевреци на дъжда, откакто бяха твърде сити хората. И явно съм приличала на дъжд, защото ми протегна несъзнателно надежда от вода, сусам и ръж и спъна, без да иска, суетата ми. Видях я. И за миг от изненада зениците й станаха гевреци. Не помнеше от много, много млада да бяха я поглеждали човеци. За първи път поисках да говоря (на ъгъла на „Шипка“ и живота) със Тебе, Боже. Простичко. За хората. Не се сърди на хората, защото те щяха да са други, ако знаеха, че, сгушена под старите тополи, на ъгъла на „Шипка“ и безкрая, една жена продава ореоли.…