Видях…

Видях една невидима жена
на ъгъла на „Шипка“ и умората.
Продаваше гевреци на дъжда,
откакто бяха твърде сити хората.

И явно съм приличала на дъжд,
защото ми протегна несъзнателно
надежда от вода, сусам и ръж
и спъна, без да иска, суетата ми.

Видях я. И за миг от изненада
зениците й станаха гевреци.
Не помнеше от много, много млада
да бяха я поглеждали човеци.

За първи път поисках да говоря
(на ъгъла на „Шипка“ и живота)
със Тебе, Боже. Простичко. За хората.
Не се сърди на хората, защото

те щяха да са други, ако знаеха,
че, сгушена под старите тополи,
на ъгъла на „Шипка“ и безкрая,
една жена продава ореоли.

/автор: Елица Мавродинова /

About the author