Нямам млади ръце
и е стара душата ми.
Лазарина се казвам,
няма как да ме знаете.
Пекох хляба нощес,
после виното сложих,
знамената уших,
цяла вечност се молех,
да се върнат момчетата
с бели ризи от тъмното
и да сложат на масата
кръста, ножа и виното.
И да пият до съмване,
да се молят и плачат,
тази чаша с отровата,
да отмине земята ни…
Нямам млади ръце
и е стара душата ми.
Аз съм част от България,
аз съм всъщност земята и…
/автор: Галина Енчева/