„Най-добрият начин да си оправиш настроението е да накараш някой друг да се усмихне.“ /Марк Твен/

Видях една невидима жена на ъгъла на „Шипка“ и умората. Продаваше гевреци на дъжда, откакто бяха твърде сити хората. И явно съм приличала на дъжд, защото ми протегна несъзнателно надежда от вода, сусам и ръж и спъна, без да иска, суетата ми. Видях я. И за миг от изненада зениците й станаха гевреци. Не помнеше от много, много млада да бяха я поглеждали човеци. За първи път поисках да говоря (на ъгъла на „Шипка“ и живота) със Тебе, Боже. Простичко. За хората. Не се сърди на хората, защото те щяха да са други, ако знаеха, че, сгушена под старите тополи, на ъгъла на „Шипка“ и безкрая, една жена продава ореоли.…

„За този, който вярва, няма въпроси, а за този, който не вярва няма отговори.“ „Для того, кто верует, нет вопросов, а для того, кто не верует, нет ответов“ / Авва Исарий /

Като видяхме Христовото Възкресение, нека се поклоним на светия Господ Иисус, Който едничък е безгрешен. На Твоя Кръст се покланяме, Христе, и Твоето Свято Възкресение възпяваме и славим – Ти си нашият Бог, освен Тебе другиго не знаем и с Твоето име се именуваме. Дойдете, всички верни, да се поклоним на святото Христово Възкресение, защото, ето – чрез Кръста дойде радост за целия свят. Всякога благославяйки Господа, нека възпяваме Неговото Възкресение, защото Той, като претърпя разпятие, със смърт смъртта разруши. /Стихира, глас 6, Из: Пасхални часове/

/ Прот. Александър Мен, публикация: http://www.pravoslavieto.com/ Тържествен звън се носи в пролетния въздух. Вярващите хора се отправят към храмовете по улиците на големите градове, по селските пътища и мостовете. Многолики потоци се вливат в църковните дворове. Навсякъде се мяркат бели бохчи, които по стар (руски – б. р.) обичай се носят за освещаване на пасхалната трапеза. Идват стари и млади, вярващи и съмняващи се. До спускането на вечерта свещениците обикалят масите, на които са поставени златисти козунаци, великденски сладкиши, боядисани яйца. Спуска се сумрак. Храмовете и църковните дворове са пълни. Тази нощ събира дори и тези, които се отнасят към вярата с презрение и насмешка. Мнозина се изпълват с особено…

/Автор: Анна Галперина/ Наближава Пасха. Страстната седмица е вече към кулминацията си. Обичайният кръг на богослуженията. В някакви минути – най-малкото за да сме честни пред себе си – ще ни се удаде поне с крайчеца на съзнанието да уловим случващото се. Или онова, което се е случило. Без екзалтация и неофитски плам обаче ни е трудно да се усетим причастни към Страстната седмица. Не че в сърцето ни е лед, не че трезвомислието ни е било някак си особено. Просто през цялото време като фон пред нас преминава обичайният живот – работата, децата, тенджерите, пролетта, мръсните автомобили, износените ни обувки, а за особено напредналите юзъри отпечатък оставя и животът…

„Една от най-трагичните черти на човешката природа е, че всеки от нас е склонен да отлага живеенето. Всички ние мечтаем за някаква розова градина на хоризонта, вместо да се наслаждаваме на розите, които цъфтят днес в градината ни.“ / Дейл Карнеги /