„Има хора, с които никога не се сбогуваме. Независимо, дали го осъзнаваме или не, те са, без които няма път за нас. Прекрасно е, когато го разберем. Тогава започва истинският ни живот.“

/Автор: Старецът Паисий Светогорец/ Съвременните хора са в такова състояние, че правят каквото им дойде на ум. Едни са на хапчета, други вземат наркотици… Всеки ден трима-четирима тръгват да си създават нова религия. И пак, сравнително малко са престъпленията, нещастните случаи и т.н. Бог помага. Дойде един човек в колибата и ми казва: “Имаш ли тука някоя китара?” Пуши хашиш, приказва му се, не те пита дали ти имаш желание да говориш – на всичкото отгоре ти иска и китара! На други пък им е омръзнал животът и искат да се самоубият или да извършат някое зло, да предизвикат голяма бъркотия. И те не считат това за богохулна мисъл, която…

„Всички искат да усетят уханието на цветята, но малцина са тези, които си цапат ръцете, за да ги засадят“

Автор: Старецът Паисий Светогорец Човек, който забелязва Божиите благодеяния, се научава да бъде зависим от Божия промисъл. Тогава се чувства като младенец в люлка – ако майка му го остави за малко, започва да плаче, докато тя не дотича пак при него. Велико нещо е човек да остави себе си на Бога. Когато отидох в манастира Стомион, отначало нямаше къде да живея. Всички сгради бяха пълни със строителни отпадъци и боклук. Намерих си едно ъгълче близо до оградата, сложих нещо отгоре за покритие и там прекарвах нощите седейки, защото нямаше място да легна. Веднъж дойде мой познат иеромонах и ме попита: “Добре, как живееш тук?” Казвам му: “Защо? Нима светските…

“Без търпение не става нищо. Някои са толкова нетърпеливи, като човек, който едва е посадил лозето, а на другия ден иска да пие вино. Това обаче е невъзможно. Този, който няма търпение, се измъчва. Студът му се струва двойно по-силен, а жегата – двойно по голяма. Като войник, на когото му се струва, че последният месец от службата е по-дълъг от цялата служба. Необходимо е голямо търпение във всичко, и особено в духовните неща.” /Старецът Паисий Светогорец/ /Из кн. „Да превърнеш чуждата болка в своя“ ОТЕЦ. ДИОНИСИОС ТАЦИС ; http://sveta-gora-zograph.com/books/Bolca/book.pdf

/ Автор: Старецът Паисий Светогорец / Ах, тези майки, чиито деца са бавноразвиващи се и постоянно им създават проблеми, цапат и т.н., какво преживяват горките! Мъченичество! Запознах се с една майка, която има вече голямо дете и не може да го усмири, а то прави едни бели!… Взема горкото нечистотиите си и ги размазва по стените, по чаршафите… Майката оправя, чисти къщата, върти цялото домакинство, а то обръща всичко с главата надолу, всичко цапа. Клетата крие перилните препарати, а то ги намира и ги пие! Изхвърля цели шкафове през балкона. Слава Богу, че не е убил никого досега. И това не са ден и два. Това състояние е години наред!…

Автор: Познание-Бг Твърде дълго се колебаем… Твърде много грешим… Твърде често се заблуждаваме… Прекалено малко се молим… Недостатъчно вярваме… Прекалено бързо се предаваме… Твърде малко отстояваме Истината… Твърде непостоянно обичаме… Често избухваме… Твърде рядко искаме прошка… Още по-рядко я даваме… Прекалено дълго сме наивни… Свикнахме да отлагаме всяко добро… Често късно пристигаме… Много се оправдаваме… Прекалено очакваме, а сами оскъдно даваме… Не искаме да се жертваме…за човека до нас… Прекалено сложни сме станали… Твърде много сме се изгубили…