Когато слоновете се пенсионират много от тях намират подслон в резерват, в щата Тенеси.
Идват поединично, но в последствие се групират по двойки. Всеки слон търси близост с някой друг, с който да прекарва времето си заедно. Интервюираната работничка от резервата казва, че те са като хората – търсят сродна душа, с която ги свързва нещо общо, и с която да установят връзка.
В резервата има неразделни приятелски двойки, но най-добрата, хубава и необичайна връзка е м/у Тара (слоница) и Бела, която е … куче.
Бела е една от няколко кучета, живеещи в резервата. Повечето от тях не искат да имат нищо общо със слоновете, както и обратното.
Същото не се отнася за тази странна двойка (Тара и Бела). Те са абсолютно неразделни.
Хранят се заедно, пият вода заедно, спят заедно, играят заедно.
Тара и Бела са близки от години, но никой не е предполагал, наистина, колко са били привързани една към друга, до момента в който Бела получава тежка травма на гръбнака – не е могла да движи краката си, нито да върти опашката си. В продължение на 3 седмици Бела е лежала неподвижна в офиса на резервата….и в продължение на 3 седмици Тара е бдяла пред офиса. Слоницата е имала на разположение 2700 акъри (размера на резервата) да се скита на воля, но през всичките 3 седмици тя неотлъчно е седяла пред сградата на офиса, в ъгъла…чакайки.
Докато един ден, един от работниците не решава да изнесе Бела на балкона, за да се видят със слоницата. В този момент Бела е започнала да върти опашката си.
Не са имали друг избор и са я занесли при Тара (да се видят отблизо).
От този ден нататък, доката Бела е проходила отново, всеки ден някой от работниците я е носил на ръце до Тара.
Към днешна дата тяхната любов и доверие са по-силни отвсякога.
Те не таят страхове, тайни и предубеждения.
Две създания, които са съумяли да превъзмогнат техните необятни различия.
Ако те са могли да го направят, какво е нашето извинение ?…