Днес

“ Днес няма да сме същите, когато
прозорците разтворят свойте длани
и в тях нахлуе синевата
да сбъдва трудните желания.
Тъгата ще отстъпи, преклонила
челото си пред падащи звезди….
ще ни обсипят люлякови мисли
и слънцето ще ни се стори друго-
по-истинско и по-горещо
и щом се отрази във огледалото,
по зайчетата на стената ще усетим
как някак неусетно сме пораснали…“