Автор: Старецът Паисий Светогорец
Човек, който забелязва Божиите благодеяния, се научава да бъде зависим от Божия промисъл.
Тогава се чувства като младенец в люлка – ако майка му го остави за малко, започва да плаче,
докато тя не дотича пак при него.
Велико нещо е човек да остави себе си на Бога. Когато отидох в манастира Стомион, отначало нямаше къде да живея. Всички сгради бяха пълни със строителни отпадъци и боклук. Намерих си едно ъгълче близо до оградата, сложих нещо отгоре за покритие и там прекарвах нощите седейки, защото нямаше място да легна.
Веднъж дойде мой познат иеромонах и ме попита: “Добре, как живееш тук?”
Казвам му: “Защо? Нима светските хора имаха повече от нас? Казали на Канарис /Константин Канарис (1795-1877 г.), национален герой на Гърция, безстрашен борец срещу турците в годините на гръцката национална революция (1821-1830 г.). По-късно става адмирал, министър на военноморския флот, министър-председател – б. пр./ , когато той поискал заем: “Ти нямаш родина”. “Ще си извоюваме родината”, отговорил той. Ако светски човек е имал такава вяра, тогава ние ли да нямаме доверие в Бога. След като Света Богородица е благословила да се озова тук, няма ли да се погрижи за своя манастир, когато дойде времето?”. И наистина Света Богородица полека-лека се погрижи да бъде устроено всичко! Помня, когато майсторите бъркаха бетон за плоча на килиите, които бяха изгорели, се оказа, че не е достатъчен циментът. Щеше да стигне само за две трети от плочата.
Идват майсторите и ми казват: “Циментът свършва. Да направим ли бетона по-рядък, за да стигне за цялата плоча”. Казвам им: “Не, продължавайте както досега”. Нямаше как да докараме още цимент, защото товарните животни бяха на полето. Майсторите трябваше да вървят два часа до Коница и още два часа до полето, до нивите, за да намерят животни. Кога да отидат, кога да се върнат? Освен това хората си имаха и свои задължения, не можеха да дойдат друг ден отново. Видях, че са излели две трети от плочата. Влязох в църквичката и казвам: “Света Богородице, какво ще стане сега? Моля те, помогни ни”.
После излязох навън…
– И какво стана, отче?
– И плочата завършихме, и остана допълнително цимент!
– Майсторите разбраха ли какво става?
– Как да не разбраха! Понякога помощта на Бога и на Света Богородица е много голяма!
/Из кн. „Духовно пробуждане“/
Слова Том 2; Старецът Паисий Светогорец
Авторски права © 2008 СВЕТА ГОРА, АТОН, Славянобългарски манастир, „СВ. ВМЧК ГЕОРГИ ЗОГРАФ“
http://sveta-gora-zograph.com/books/Duhovno_probughdane/book.html#d0e2140