/Автор: Старецът Паисий Светогорец/
Съвременните хора са в такова състояние, че правят каквото им дойде на ум.
Едни са на хапчета, други вземат наркотици… Всеки ден трима-четирима тръгват да си създават нова религия.
И пак, сравнително малко са престъпленията, нещастните случаи и т.н.
Бог помага.
Дойде един човек в колибата и ми казва: “Имаш ли тука някоя китара?” Пуши хашиш, приказва му се, не те пита дали ти имаш желание да говориш – на всичкото отгоре ти иска и китара! На други пък им е омръзнал животът и искат да се самоубият или да извършат някое зло, да предизвикат голяма бъркотия.
И те не считат това за богохулна мисъл, която да се стараят да прогонят.
Омръзнал им е животът и се чудят какво да направят.
Един ми каза: “Искам вестниците да пишат, че съм герой”.
Някои други използват такива хора, за да постигнат своите цели.
Пак добре, сравнително малко зло се случва.
Хубавото е, че Бог не ни изоставя. Добрият Бог пази днешния свят с двете Си ръце, а по-рано само с едната. Днес сред толкова опасности, в които живее човек, Бог го пази както майка малко дете, когато започва да прохожда.
Сега Христос, Света Богородица и светиите повече ни помагат, но не го разбираме.
Какво би станало със света, ако не помагаха!…
Повечето от хората вземат хапчета и са в едно състояние…
Един пиян, друг отчаян, трети зашеметен, друг пък заради болката, която изпитва,
не спи по цели нощи.
И всички тези хора карат автомобили, мотоциклети, извършват опасни работи,
управляват опасни машини. Та в състояние ли са всички те да шофират?
Светът можеше до сега да се е изпоосакатил.
Как ни пази Бог, а не можем да го разберем!
Спомням си как някога родителите ни отиваха на нивите и много пъти ни оставяха на съседката да ни наглежда заедно с нейните деца. Но тогава децата бяха уравновесени. Съседката хвърляше по един поглед и си вършеше работата, а ние кротко си играехме. Така и Христос, Света Богородица и светиите някога с по един поглед са наглеждали света. Днес и Христос, и Света Богородица, и светиите постоянно са надвесени над нас, защото хората не са уравновесени. Сега е една… да пази Господ! Все едно че някоя майка има две-три проблемни деца: едното малко глупавичко, другото малко кривогледо, третото малко инатливо, а освен това трябва да гледа и едно-две на съседката, и едното от тях се катери нависоко и има опасност да падне долу, другото да вземе ножа и да си пререже гърлото, третото – да отиде да се бие с четвъртото, и тя постоянно е под напрежение, пази ги, а те изобщо не разбират притеснението ?. Така и светът не чувства помощта на Бога. С всички тези опасни средства, които днес съществуват, светът би се изпоосакатил, ако Бог не помагаше. Но имаме Бога за баща, Света Богородица за майка, светиите и ангелите за братя и те ни пазят.
Колко силно дяволът мрази човешкия род и иска да го погуби! А ние забравяме срещу кого воюваме. Да знаехте само колко пъти дяволът е увивал опашката си около земята, за да я унищожи! Обаче Бог не го оставя, проваля му плановете. И злото, което дангалакът възнамерява да извърши, Бог го използва и излиза голямо добро. Сега дяволът оре, накрая обаче Христос ще засее.
И виждаме, че никога добрият Бог не оставя големите изпитания да траят повече от три поколения, за да остане закваска.
Преди Вавилонския плен (вж. 2 Мак. 1:19-22) израилтяните хвърлили в един пресъхнал кладенец огъня от последната жертва, която принесли, тъй че след това да вземат от същия огън и да започнат отново жертвоприношенията. И действително, когато след седемдесет години се завърнали, намерили от онзи огън и започнали започнали да принасят жертви. Във всеки труден период не всички се поддават. Бог запазва една закваска за следващите поколения. Комунистите работиха седемдесет и пет години /т.е. толкова години са се подготвяли, за да установят режима си – б. пр./ и се задържаха седемдесет и пет години – също три поколения. Сионистите толкова години вече работят, но няма да се задържат и седем години.
/Из кн. „С болка и любов за съвременния човек“
Слова Том 1 / http://sveta-gora-zograph.com/books/S_bolka_i_liubov/book.html#d0e180