-
Писмо от мама и татко…
/неизвестен автор, източник И-нет/ Дете мое, когато остарея се надявам да ме разбереш и да ме възнаградиш с търпение. В случай, че счупя чиния или разлея супа на масата, защото губя зрението си, надявам се да не ми се разкрещиш. Старите хора са чувствителни. Винаги имай съжаление, когато крещиш. Когато слухът ми се влоши и не мога да чуя това , което ми казваш, надявам се да не ме наричаш глух… Моля те, повтори ми това, което си казал/а или ми го напиши. Съжалявам дете мое, aз остарявам…. Когато краката ми вече не ме държат, надявам се да имаш търпението да ми помогнеш да се изправя. Както аз ти помагах,…