Жената със детенцето
до портата стоеше.
Мъжът се виждаше във гръб.
На ъгъла на улицата се обърна,
с ръка им махна за късмет,
а двете във очакване отвърнаха –
да му е пътят лек.
Вратата се затвори зад гърба им
и къщата ги приюти –
до следващата събота – отново
ще го изпращат пак на път…
И пак на ъгъла ще се обърне,
за да им махне със ръка…
И цяла седмица сърцето му ще бъде
стоплено от две помахали крила!
Любовта му пак ще го завръща
в дома, където го очакват със любов,
където със любов го все изпращат –
където всичко е любов!
/ Автор: Райна Недялкова /
http://www.meridian27.com/stih42.htm
