-
Още миг
Още миг постой да те прегърна! Толкова стъпки утре ще ни разделят и колко дни и мигове безмълвни… Нека имам слънце за из път. Още малко да погледаме тревите, сълзите ни в роса да се превърнат. Още малко да послушаме звездите. Още миг постой да те прегърна! / неизв. автор /
-
България!
„Аз виждам добрия старец. Виждам го там, дето най-често се срещахме. Той е близо до някогашната граница. Върху ниската кръгла могила, покрита с млада зелена трева, се белее каменният стълб. Старецът хвърля ямурлука си, при него остават да лежат кучетата; сам той напуща стадото и тръгва към побития камък. Той пристъпя близо до него, сваля шапката си, косата му се белее като сняг и за да вижда по-добре, коленичи. Той иска да прочете пак надписите на камъка. Тия надписи, които новите пришелци не знаят и затова още не са ги изличили. Една малка тайна, една скъпа реликвия, която пази полето, която знае само той. И приведен той чете: „България, 83…
-
Доброто
„Ще се оправят работите. Злото не е трайно, доброто е господар на човешкото сърце.“ Из „Гераците“, повест от Елин Пелин
-
След време разбираш…
С времето разбираш… Че истинските приятели се броят на пръсти и, че който не се бори за тях pано или късно ще се окаже заобиколен от фалшиви приятелства. След време също разбираш, че думи казани на прощаване могат да наранят човек за цял живот. След време си даваш сметка…. Че който унижава или подиграва, което и да е човешко същество рано или късно ще преживее същите унижения, или подигравки умножени многократно. След време разбираш… Че да се извини може всеки, но да прощават могат само тези с голяма душа. След време ще се увериш… Че макар да си щастлив с тези, които са до теб, безкрайно ще ти липсват онези,…