Нищо не става насила – нито искра в сърцето, нито живец в очите… Уморително е да гледаш толкова апатия навред и безразличие. Равнодушие, което погубва, смалява и обезличава… Ако има и един останал луд ентусиаст – край него мърморят най-малко сто „страдащи образи”, чакащи някой да им донесе слънчево утро в краката. На малцина им пука за чуждите борби или сълзи… Почти никой не иска да поеме щафета, ако няма личен интерес или облаги. Нищо ново. Така и преди чакахме – Левски сам да обикаля из България, няколко хиляди да направят Априлското въстание, докато няколко милиона готованци гледат през спуснатите завеси – какво ще се получи, като гръмнат пушките… Ако…