Като конски копита по залез изчаткаха дните ти. Вече се взирам в звезди. Ти беше ли виждал жена да коси, татко? Ти беше ли виждал жена да коси? Беше дворът орасъл. Пътека-загадка по спомен напипвах. Жужаха оси. Беше къща. Не беше дом без теб, татко. Какъв дом е щом няма кой да коси? Косата открих. С чер рог – ръкохватка. Разбрах, че щом удряш и теб те боли. Наклепах я. После с бруст галих я, татко. Тъй кротко, без болка косата коси. И удрях, и галих. Бе горчиво и сладко. Тъй се ставало мъж. А пък аз съм жена. Ти беше ли виждал жена да коси, татко? Мълчеше тревата. Мълчеше…