/ В памет… /
Вчера,
ден като ден…
Свиждане в неделя…
Болница, като болница…
Слънчев, горещ следобед…
Роднини…даряващи подкрепа, обич, надежда…Молещи се
да видят своите близки час по-скоро оздравяващи, далеч от болнични заведения..
И ние така, усмихнато вдъхвахме надежда, радост..Държахме се за ръце, смяхме се..
Говорихме, че скоро ще се видим навън, ще го отпрануваме…Че лошото е прескочено..
И наистина така изглеждаше…Не беше параван на добро актьорско майсторство..
Нищо не вещаеше нова буря…
Ех…
Не зная колко близо е вчера до днес, но разбрах,
колко далеч може да бъде – БЕЗВЪЗВРАТНО… след един телефонен звън,
и една внезапна вест…
Като вкопчени в юнското слънце стоят мислите ми…
А мълчанието е кристална чаша, която се пропуква от истината…
И боли..
И знам, че няма начин да е друго..
Вчера и утре са светове, които не ни принадлежат..
Днес е времето..
Не закъснявай…
14.06.2010 , Познание-Бг