Понякога се будя от умора
полепнала през вятъра отвън.
Умора…Знам, че не е моя.
Понякога внезапно ми горчи
от скрити, премълчани рани-
следи от нечии сълзи.
Понякога не мога да говоря.
Побягвам. Думите не значат.
Тогава болката е моя,
но само ти ще разбереш, че плача…
/m_space/