Автор: Мира Дойчинова – irini
Искам дъжд. И го искам сега.
Нека плисне. А после да мине.
Да се сгуша до твойта душа….
Просто търсех конкретна причина…
Да съм птиче във твоите длани –
много мокро и страшно ранимо…
И светът, издръжлив на забрани,
да се втурне във всичко незримо…
Да вали! Точно толкова колкото
да се пръсне светът във любови!
А пък ние, прекрачили болките,
да започнем на чисто. Отново.
Искам дъжд. Ако може – веднага.
Че без обич душата умира.
Виж, случайно на теб се облягам…
И се моля дъжда да не спира.