-
Душата на камъка
И камъните много ги боли… Понякога от болка се разпадат. Отвътре мъка бавно ги троши и пепел е студената им клада. От камъните дялат храм и гроб, родилен дом, красива бяла къща… Със камъни преследваха Езоп, на камък става хлябът ни насъщен. За камъните нищичко не знам – дори душите им са тъй дълбоко. И ги подритваме така, без свян… Че сме от камъните по-жестоки… / Автор: Илко Илиев /
-
„Моята мечта“
Мечтая за един по – добър и спокоен свят. Cвят пълен с добри хора, свят в който злобата е непознато чувство. Да живея без страх, да обичам и да ме обичат. Мечтая да живея сред усмихнати и любезни хора. Далеч от суетата и завистта. Там, където няма омраза и лъжи. Cвят, във който всички ще са честни и правдиви. Мечтая да живея сред хора щастливи и радостни. Да срещам грейнали от усмивки лица. Искам да живея в този свят на красота и съвършенство. И когато умра, да си кажа: „Така исках да живея“. Автор: Мартин, http://www.besedkata.com