И камъните много ги боли…
Понякога от болка се разпадат.
Отвътре мъка бавно ги троши
и пепел е студената им клада.
От камъните дялат храм и гроб,
родилен дом, красива бяла къща…
Със камъни преследваха Езоп,
на камък става хлябът ни насъщен.
За камъните нищичко не знам –
дори душите им са тъй дълбоко.
И ги подритваме така, без свян…
Че сме от камъните по-жестоки…
/ Автор: Илко Илиев /