Не съм добър човек, не съм. Говоря за любов, а в себе си съм влюбен. Започвам да забравям вкуса на хляба труден и рядко чужда болка сепва моя сън… Не съм добър човек, не съм. Слугувам всеки ден на свойта суета. И в тъмен миг крещя дори от малка рана. Живея във капан, но не излизам от капана дори и при отворена врата. От себе си изпитвам страх. Уж обещах да побеждавам всяко отчаяние и планини да местя с рамо, а силата ми стига само за това безсмислено признание. /неизв. автор, публикация в http://www.bg-mamma.com /