Не съм добър човек, не съм…

Не съм добър човек, не съм.
Говоря за любов,
а в себе си съм влюбен.
Започвам да забравям
вкуса на хляба труден
и рядко чужда болка
сепва моя сън…
Не съм добър човек, не съм.
Слугувам всеки ден
на свойта суета.
И в тъмен миг крещя
дори от малка рана.

Живея във капан,
но не излизам от капана
дори и при отворена врата.
От себе си изпитвам страх.
Уж обещах
да побеждавам всяко отчаяние
и планини да местя с рамо,
а силата ми стига само
за това безсмислено признание.

/неизв. автор, публикация в http://www.bg-mamma.com /