В тези мигове, натежали от болка събрали в очите ти извори неизплакани, пристъпвам тихо, какво мога да сторя?… Не зная, просто хващам ръката ти. Дори не поглеждам още ли плачеш, страх ме е, нямам и капка утеха. Само едно треперещо рамо, с което загърнах някак лицето ти. Всичко и нищо, горча от безсилие. Да можех да виждам, като тебе надежди, да можех да те усмихна и да знам, че е истина без да поглеждам… / m_space /