Понякога от лятото ми става хубаво… Не помня вчера и забравям утре. Не ми е никак трудно да се влюбвам във всяка незапочнала минута; в зелените тревици между плочките; в походките на уличните котки; във своето смълчано безпосочие; във бялата тъга на всеки облак; в момчетата, които преминават и няма никога да ги познавам; във грапавия глас на тротоарите; в мехурчетата в цитронадата; във гларусите (само как съм влюбена!); във всичките си малки щуротизми; в липата, стъпила на ъгъла; в една витрина с жълти ризи; във отражението в огледалото; в уюта, сгушен на терасата; в китарения пулс на тялото ми… В усещането, че животът е прекрасен… Автор: Caribiana

Автор: Старецът Паисий Светогорец Едно време в родината ми – във Фараса – казвали: “Ако имаш някаква работа, не я оставяй за утре. Ако имаш хубаво ядене, остави го за утре, защото може да дойде някой гостенин”. А сега мислят: “Да оставим работата, защото утре може да дойде някой и да ни помогне. А хубавото ядене нека си го изядем ние довечера!”. Повечето днес се въртят около самите себе си. Мислят само за себе си. Да предположим, че започва да вали проливен дъжд. Ще видите, че повечето от вас ще помислят дали нямат прострени дрехи, за да ги съберат. Това не е лошо, но няма да помислят повече от това.…