Автор: Старецът Паисий Светогорец
Едно време в родината ми – във Фараса – казвали: “Ако имаш някаква работа,
не я оставяй за утре. Ако имаш хубаво ядене, остави го за утре, защото може да дойде някой гостенин”. А сега мислят: “Да оставим работата, защото утре може да дойде някой и да ни помогне. А хубавото ядене нека си го изядем ние довечера!”. Повечето днес се въртят около самите себе си. Мислят само за себе си. Да предположим, че започва да вали проливен дъжд. Ще видите, че повечето от вас ще помислят дали нямат прострени дрехи, за да ги съберат. Това не е лошо, но няма да помислят повече от това. Дрехите и да се намокрят, пак ще изсъхнат. Но какво ще стане с тези, които вършеят? Боли ли ви за тях, за да кажете по някоя молитва? Или пък да речем, че падат мълнии. Надали и пет-шест души ще се сетят за бедните земеделци или за онези, които имат парници. Тоест, човек не мисли за другите, не излиза от себе си, но се върти все около самия себе си. Но когато се върти около себе си, тогава негов център е самият той, а не Христос. За да започне да мисли за другия, умът му първо трябва да е в Христа. Тогава мисли и за ближния, а след това и за животните, и за цялата природа. Станцията му е отворена и щом получи сигнал, се притича на помощ. Ако умът му не е при Христа, сърцето му не работи, затова не обича нито Христа, нито събрата си, а още по малко природата, животните, дърветата, растенията. След като имате такова отношение, как ще можете да стигнете дотам да общувате с животните, с птиците! Ако някое птиче падне от покрива, ще го нахраните. Ако не падне от покрива, няма да си помислите да го нахраните. Когато виждам птиците, аз си казвам: “Искат да бъдат нахранени, горките”. И им хвърлям трохички, а им слагам и водичка за пиене. Виждам болни клони по дърветата: веднага мисля да ги отрежа, за да не се заразят и другите клони. Или пък чувам да се удря врата или прозорец – умът ми отива там. Забравям себе си, ако аз имам някаква нужда, но отивам да видя вратата, прозореца да не се счупи, да не бъде причинена щета. За себе си мисля между другото. И ако някой мисли и го боли за създанията, колко повече ще мисли за Създателя им! Ако човек не се държи така, как ще дойде в съгласие с Бога?
Освен това, когато излезете навън, хвърлете един поглед наоколо. Може някой от невнимание или от злоба (бих желал никой да не прави зло) да хвърли нещо и да пламне огън; затова огледайте се. И това нещо принадлежи към духовните дела, защото в този поглед се съдържа любов. Когато излизам от колибата си, поглеждам надолу, после нагоре към покрива, за да видя дали не мирише на изгоряло. Друго е, ако имаш такава вяра, че ако пламне пожар, да загасиш с молитвата си огъня. Ако не си стигнал дотам, тогава трябва да прибегнеш към действия. Или ако чуя грохот, старая се да разбера от какво е: оръдие, или някъде извършват учение, или пък взрив? Умът ми веднага се отправя натам и започвам да се моля с броеницата. Ако някой е равнодушен към себе си от любов към другите, тогава Бог силно се интересува от него, а също и хората се грижат за него.
Но днешното поколение е поколение на равнодушието! Повечето са само за манифестации! Но ако стане нещо, не ги търси за отбрана! Сега обаче не желаят и манифестации! По-рано хората ходеха на манифестации, чуваха по някой марш и вътре в тях нещо трепваше! Днес у нас, гърците, има една разхлабеност, разпуснатост. Разбира се, има народи, които са много по-зле, защото нямат идеали. Гърците може да имат много кусури, но имат и един дар от Бога – любочестието и юначеството, затова всичко им е празник. Други народи дори и в речниците си нямат тези думи.
Из кн.”Духовно пробуждане”,
Слова Том 2 http://sveta-gora-zograph.com/books/Duhovno_probughdane/book.html#d0e210
Старецът Паисий Светогорец
Авторски права © 2008 СВЕТА ГОРА, АТОН,
Славянобългарски манастир, “СВ. ВМЧК ГЕОРГИ ЗОГРАФ”