„Колко хубаво и колко приятно е
братя да живеят наедно!”
/ Из Псалом 132 /
Група духовници и миряни на българската епархия в Америка начело с митрополита на САЩ, Канада и Австралия Йосиф посети свети места в България.
Поклонническият маршрут включваше Батак, Бачковския манастир, Асеновград и Пловдив, родното село на владиката – с. Славовица, Пазарджишко; още Созопол, Поморие и Несебър. След това Троянския манастир, където дядо Йосиф е бил постриган за монах; там групата взе участие в храмовия празник (15 август); благословиха се от българския патриарх Максим и се отправиха към Рилския манастир за празника Успение на св. Йоан Рилски (18 август).Следваща спирка бе Хаджидимовския манастир, където останаха 2 дни. В неделния ден взеха участие на клира по време на тържествената архиерейска света литургия в Гоце Делчев (Неврокоп).
След приема в светата Неврокопска митрополия, гостите бяха поздравени с традиционни български народни песни и танци на площада в града. Импровизираният концерт, макар и без предварителни афиши, събра многобройна публика. Православните младежи от Америка се оказаха много добре подготвени и изненадаха и очароваха всички с владеенето на църковно-славянски песнопения и български народни танци.
Духовната радост изживяна от тази международна православна среща ни вдъхнови за написаното по-долу:
Колко е хубаво да виждаме
единството на вярата –
хора от другия край на света, от различни континенти, раси и култури да славословят Бога с умиление и жив православен дух!
Колко е хубаво да виждаме хора обединени от Истината!
Колко е хубаво всички да сме едно!
И колко е хубаво да знаем, че това единство продължава вечно!
„Близо е Господ към всички, които Го призовават, към всички, които Го в истина призовават.” (Пс. 144:18 )
Чудо е да виждаш пасхална радост в очите на момчета и момичета идващи от нации, традиционно различни от православния дух.
Колко близо е Бог до всяко човешко сърце!
Навсякъде намира тези, които искрено и истински Го търсят.
С едно сърце и една уста православните християни – българи, американци… славословят Спаителя Иисус Христос. Чудо е да гледаш как непознати до вчера хора общуват сякаш винаги са се познавали.
Неизразимо е това усещане за пълнота!…
„…от препълнено сърце говорят устата” (Лука 6:45)
Колко е необходимо да имаме тази утеха на единството в днешните дни на разделения, отчужденост и материална преситеност.
Нагледахме се на „съюзи” и „обединения” на ДУМИ, а реално живеем все по-изолирано едни от други, предпочитайки да общуваме по И-нет и да трупаме Facebook-приятелства.
Като че ли все по-често си „пращаме” „прегръдки” и „сърчица” по skype и мобилните телефони
и все по-рядко се сещаме да прегърнем хората до нас.
Думата „ние” почти изчезна от обръщение,
защото съвсем се изгуби като съдържание.
Колко рядко може да се види днес истинско ЕДИНСТВО-
нещо, което стойностно и задълго да сплотява и обединява хората,
да радва и вдъхновява сърцата им…
Но слава Богу – имаме драгоценния бисер на Православната вяра,
И тази вяра е остров на радостта, пристан на покой, вода в пустиня,
фар сред бурно море…
И за единството на вярата ни нямат значение разстояния, времена и нации:
„Няма вече иудеин, ни елин; няма роб, ни свободник; няма мъжки пол, ни женски; защото всички вие едно сте в Христа Иисуса.”
(Из Послание на св. ап. Павла до Галатяни 3:28 )
Слава Богу за тази утеха и сила!
Слава Богу за всичко!
Текст: Познание-Бг