Не знаех колко може да боли, излъгах те за кривите си стъпки, проиграх те в евтини игри, заменях те със чуждите прегръдки. И загорча като пелин сърцето ми – не можех да го лъжа. А то ме будеше със твоите очи, сред всички теб не спря да търси. Колко болка има в утринта не знаех, докато не падна сълзата ти на входната врата. Но беше много късно да се кая… А ти, когато някой ден решиш да ме допуснеш миг поне в съня си, ще бъда там, ще чакам този миг. И ще се моля да поискаш да остана… m_space http://www.hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=155458