/ автор: анонимен монах /
Ето една случка от живота на Старец Порфирий,
за която ми разказа самият той.
Веднъж ме посети едно хипи. Беше облечен с някакви многоцветни,
странни дрехи, накичен с талисмани и украшения.
Когато поискал да ме види, монахините притеснено дойдоха
да ме попитат какво да му кажат и аз им отговорих да го поканят.
Още щом седна срещу мене, аз видях душата му.
Имаше добра душа, ала наранена, и поради това – разбунтувана.
Говорих му с много любов и той се развълнува. „Дядо, каза ми той, никой досега не ми е говорил така.“ Споменах името му и това го изпълни с недоумение, откъде го познавам. „Ами, отвърнах аз, Бог ми откри името ти. Откри ми също, че си бил в Индия и там си се запознал с местните гуру, и си станал техен последовател.“ Това го изненада още повече. Казах му и някои неща за личния му живот. Накрая той си тръгна щастлив. И ето, на следващата седмица, същият този човек пристига отново, само че с цяла компания хипита.
Влязоха в килията ми всички заедно и насядаха около мен. С тях беше и едно момиче. Станаха ми много мили и симпатични. Бяха добри души, но наранени. Не им говорих за Христос, защото видях, че още не бяха готови да слушат. Говорих им на прост език за нещата, които ги интересуват.
Когато накрая станаха да си ходят, те ми казаха: „Дядо, ще поискаме нещо от теб – да ни разрешиш да ти целунем краката.“ Стана ми ужасно неловко, но какво да направя, оставих ги. След това ми подариха едно одеяло. Ще кажа да ми го донесат да го видиш, много е хубаво. След известно време ме посети момичето, хипарката. Беше сама, казваше се Мария.
Видях, че Мария беше по-напреднала в душата си от своите приятели и за първи път й говорих за Христос. Тя прие словата ми. Идваше много пъти след това и хвана добрия път. Накрая Мария беше казала на приятелите си: „Какви сте немирници, значи, никога не ми е хрумвало, че ще позная Христос чрез една хипарска компания“.
Превод от гръцки: Владимир ПЕТРОВ, публикация: http://www.bg-patriarshia.bg