“ Само глупакът – каза си той – може да се сърди на другите:
камъкът пада, защото е тежък.
Завинаги ли ще си остана такова дете?…
Кога ще се науча да давам от душата си толкова,
колкото се полага за парите им?
Ако искам да ме уважават те
и да се уважавам сам,трябва да им покажа,
че само моята сиромашия
встъпва в сделка с тяхното богатство,
но че сърцето ми витае на хиляди левги от тяхното безочие,
на шеметна висота,
дето не могат да го достигнат
тяхното жалко презрение и „благоволение.“
/Из „Червено и черно“ Стендал /