-
Най-красивите хора
„Най-красивите хора, които познаваме са тези, които знаят, какво е поражението, изпитали са мъката, водили са вътрешна борба, преживели са загубата и са намерили начин да изплуват от дълбините. Тези хора притежават признателност, чувствителност и разбиране за живота, което ги изпълва със състрадание, нежност и дълбоко любяща загриженост. Красивите хора не са красиви просто по някаква случайност…“ / Е. Кюблер-Рос /
-
В памет на Габи!…Почивай в мир, Ангелче!…
„Определено ще ни липсваш много! Ще ни липсва твоето неповторимо присъствие, но ти ще бъдеш вечно жива в сърцата и душите ни. Ти успя докрай да сплотиш всички хора, които те познаваха. Знай, че вероятно си постигнала повече, отколкото някои от нас ще постигнат някога. Сърцата, които трогна, никога няма да престанат да те обичат!“ /Доналд Уолш, Из „Влез в светлината“ / *** – Нощем ще гледаш звздите. При мен всичко е съвсем мъничко и затова не мога да ти покажа моята. Така е по-добре. За теб моята звезда ще бъде една от звездите… Тогава ще ти бъде хубаво да гледаш всички звезди… Всички те ще бъдат твои приятелки. Освен…
-
Ако ме видиш да плача…
Peggy Zina- An me deis klaio / посветено на всички, които загубят близък човек… / Имам страхове дълбоко в себе си… Тичам с една тежка сянка Обаче винаги ще бъда там, до теб…С щит и меч… Безмълвен…Страж… Неуморима, цял един живот… Аз ще ставам и ще оставам силна…Заради теб… Ще имам по-силно сърце. Скала, която вълната да удря. Ще имаш винаги любов, за да те пази… И ако се страхуваш, ще видиш тук…До теб ще бъда, да се усмихвам… Ще показвам, че мога всичко…заради теб… Ако ме видиш да плача … Ако ме видиш, не съм виновна… В мълчанието си преминавам… От време на време и аз избухвам Запазила съм…
-
Безмълвие…
/ Автор: Caribiana / По-често съм тиха. По-често мълча. И сякаш ме няма във тази Вселена. Но тайно отглеждам мънички слънца, заместващи всичките думи във мене. Понякога парят… Ти знаеш, боли. Прогарят в сърцето ти огнена дупка. Тогава аз ставам на дъжд от сълзи, с които от себе си да те излекувам. Понякога стават на слънчев прашец и нежно полепват по твоите устни. Не искам да спираш. Не можеш да спреш. И светиш от моята обич-безумие. Понякога гаснат. И бяла тъга в очите ми тихичко коленичи. Но знаеш ли, точно когато мълча, до смърт те обичам. До смърт те обичам. Източник: http://caribiana.blogspot.com/#ixzz25m4D3whm