Манастирите са крепостите на църквата

Автор: старецът Паисий Светогорец

Целта на манастирите е духовна

Монахът е загрижен за своето спасение и за спасението на всички живи и починали.
За монаха истинската, божествената любов се съдържа в болката за спасението на своята душа и в болката за спасението на целия свят. Посветената Богу душа на монаха съдейства за спасението не само на близките му, но и на земляците му. Затова в Мала Азия преди съществувала една добра традиция – от всеки род да има поне по един монах, за да се моли за всички.
Когато някой от Фараса ставал монах, цялото село празнувало.
Казвали: “Ще помогне на селото ни”.
Разбира се, монахът никога не казва: “Трябва да спася света”, но се моли едновременно за своето спасение и за спасението на целия свят. И когато добрият Бог чуе молитвата му и помогне на света, монахът не казва: “Аз спасих света”, но: “Бог спасява света”. Монахът трябва да достигне до такова устроение, че да казва: “Боже мой, мен въобще не ме гледай, моля те да помилваш не мене, но света”. Не че самият той няма нужда от Божията милост, но говори така поради извънмерна любов към света.
– Отче, до каква степен монахът трябва да забравя себе си, за да помага на света?
– Трябва да помага дотам, докъдето вижда, че хората получават полза. Ако оставя себе си изцяло в ръцете на светските хора, ще стана и аз светски. Когато някой монах, уж за да помогне на хората в света, прави неща, които са чужди на монашеството, тогава хората не получават полза. Например един монах отлично би се справил с професията на таксиметров шофьор. Няма да взима пари, ще говори за духовни неща с хората, обаче всичко това не е монашеско. Има монаси със светски дух и миряни с монашески дух. Затова Христос в другия живот ще каже: “Ти си свали схимата, а (на друг) ти я вземи…”. Когато мирянинът пожелае живота на монаха, тогава той се освещава. А когато монахът пожелае светския живот, става достоен за вечни мъки.
– Човек може ли да разбере, че няма правилно отношение?
– Дори и да не разбира, когато има нещо погрешно, няма да чувства в себе си пълнота на мира, на удовлетворението. Душата му не може да намери удовлетворение в нещо, което не подхожда на монаха. И като види, че душата му не чувства удовлетворение, трябва да се постарае да намери причината.
Мой познат отиде в един манастир, а после ми разказва: “Там е като завод. А на игуменката най-много би й подхождало да отиде на “Манастираки” [Квартал в Атина] и да продава копчета”.
Значи манастирът е производствен цех, после става фабрика, супермаркет,
и накрая “Макро” [Верига от магазини. Българският аналог е “Метро” – б. пр] !
Хората от света, клетите, искат от нас, монасите, нещо по-висше и за да постигнем по-висшето, трябва да избягваме всякакво човешко утешение.
Целта на обителите е духовна и в тях не бива да присъства светският елемент, но небесният, за да се преизпълват душите с небесна сладост. Не можем да се състезаваме в светско отношение със светските хора, защото те, колкото и да е, имат повече средства от нас.
А когато в един манастир има духовен живот, знаете ли колко много това предизвиква хората към размисъл? Когато има благоговение, страх Божий и няма нито светска логика, нито търговски дух, това именно трогва хората от света. Но за съжаление търговският дух полека-лека прониква навътре в монашеството – чак до костния му мозък. Веднъж в колибата ми дойде един монах и ме завари да плета броеници. Казва ми: “Ти раздаваш изплетените броеници даром. А аз една такава броеница от трийсет и три зърна мога да я продам за петстотин драхми. И не я правя като тебе. Щом свърша да плета зърната, отрязвам конеца и зашивам двата края, за да нямам загуба на конец. Също така използвам и конеца, който остава след направата на кръста – съединявам отделните парчета. Не слагам и мъниста и така печеля повече”.
Казах му: “Не те ли е срам. Не разбираш ли, че си обзет от търговски дух? От 1950 г. съм монах и за първи път виждам такова отношение!”.
– Отче, малко хора имат духовна зрялост, за да могат да помагат на света!
– Да, за съжаление са малко. Знаеш ли колко се моля Бог да яви такива хора, които да могат истински да помагат на света? Клетите хора, достатъчно им е малко да им състрадаваш и да не ги използваш, нищо друго не искат. В света живеят в състояние на непрестанна война и чувстват несигурност. Като отидат в някой манастир с истински духовен живот, получават полза, защото чувстват сигурност и това им дава кураж да продължат борбата си.
В тези трудни години хората нямат толкова нужда от материална храна, колкото от духовна. Т.е. светът няма нужда от хляб (макар че скоро няма да има възможност да се помага на хората дори и с хляб), но от духовна помощ. Нека се стремим да помагаме с молитва на целия свят: например да помогнем на семействата да не се разпаднат, на майките – да отгледат правилно децата си, да подкрепим малко онези, които имат благоговение.

Из кн.”Духовно пробуждане”,
Слова Том 2 http://sveta-gora-zograph.com/books/Duhovno_probughdane/book.html#d0e2758
Старецът Паисий Светогорец
Авторски права © 2008 СВЕТА ГОРА, АТОН,
Славянобългарски манастир, “СВ. ВМЧК ГЕОРГИ ЗОГРАФ”

About the author