автор: alkaltchev Изкована от камък. Така те видях. И такава за мен ще останеш. Все едно във картина бях влязъл. Вървях в свят и земен, и приказно странен. Даже стъпвах на пръсти. От страх да не би да събудя от сън тишината. Меки, топли нюанси на камъка сив търсят свой аналог в планината. Всъщност спрялото време зазидано бе, в непристъпни стени и дувари. Чудни къщи, градени преди векове се притискаха рамо до рамо. И застинали в някакъв странен мотив, те подпират с глави небосвода. Сякаш казват, че камъкът още е жив – няма никъде мъртва природа. Публикация:http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=97300