Каква юначност имаше преди

Автор: Старецът Паисий Светогорец

– Отче, веднъж ни бяхте разказали
нещо за баба си…
– Баба ми беше много юначна. Винаги носеше у себе си един ятаган за сигурност!
Е, вдовица жена с две деца, трябва някак да се справя с турците! Трудни години!…
Всички се страхуваха от нея.
Беше голям юнак! Веднъж някакъв крадец отишъл да краде грозде от едно лозе близо до гробищата. За да се плашат от него, облякъл бяла риза, дълга до земята. После влязъл в гробището и обикалял там с бялата риза. Тогава се случило оттам да мине баба ми. Крадецът, щом я видял, проснал се на земята и се преструвал на умрял, за да я уплаши и да я накара да мисли, че е вампир.
Тя обаче се приближила и му казала: “Ако ти беше добър човек, щеше да се разложиш в земята”!
После обърнала ятагана от обратната страна и започнала да го бие. Осакатила го.
Дори не знаела кой е. После чула в селото, че еди-кой си е осакатен, и така разбрала кой е.
В наше време юначните хора са рядкост. Хората са като сварени. Ако – Бог да пази! – стане война,
едни ще умират от страх, други ще останат на пътя заради някое малко изпитание, защото са свикнали на лек живот. А преди какво юначество са имали хората!
В Мала Азия, във Флавиановския манастир турците хванали един мъж и го заклали.
После казали на жена му: “Или се отречи от Христа, или ще заколим и децата ти”.
Тя отговорила: “Мъжа ми Христос вече го взе, децата си поверявам на Христа, а аз не се отричам от Христа”. Какво юначество! Когато Христос не обитава в човека, как да има такова юначество?
Днес хората строят живота си без Христа, върху отпадъците.
В онези години и майките, и децата бяха юначни. Помня в Коница как една наша съседка, която беше бременна, отиде сама на нивата – на час и половина път от града, за да копае царевица.
Там роди детенцето си, взе го в престилката си и се върна вкъщи. “Имам и бебенце”, каза ни, минавайки покрай дома ни.
Тогава имаше и окупация, трудни години. Сега някои жени от страх лежат по шест-седем месеца,
за да родят едно дете. Разбира се, не говорим за онези, които правят така поради болест.

Из кн.“Духовно пробуждане“, Слова Том 2, Старецът Паисий Светогорец
Авторски права © 2008 СВЕТА ГОРА, АТОН,
Славянобългарски манастир, „СВ. ВМЧК ГЕОРГИ ЗОГРАФ“
http://sveta-gora-zograph.com/books/Duhovno_probughdane/book.html#d0e1792

About the author