-
Линдзи Солтцгивър рецитира „Хаджи Димитър“
Линдзи Солтцгивър от Лас Вегас /САЩ/ рецитира стихотворението „Хаджи Димитър“ Предаването е „Добре дошъл в България“ – 17.05.2010 г. ХАДЖИ ДИМИТЪР Жив е той, жив е! Там на Балкана, потънал в кърви лежи и пъшка юнак с дълбока на гърди рана, юнак във младост и в сила мъжка. На една страна захвърлил пушка, на друга сабля на две строшена; очи темнеят, глава се люшка, уста проклинат цяла вселена! Лежи юнакът, а на небето слънцето спряно сърдито пече; жътварка пее нейде в полето, и кръвта още по–силно тече! Жътва е сега… Пейте, робини, тез тъжни песни! Грей и ти, слънце, в таз робска земя! Ще да загине и тоя юнак… Но…
-
Простите неща се обясняват толкова сложно!
Мили деца, не позволявайте да ви унищожат детството! Погледнете повечето хора: те се освобождават от своето детство като от старата си шапка. Забравят го като телефонен номер, който вече не важи. За тях животът има вид на безкраен салам, който те постоянно изяждат, и това, което са изяли, вече не съществува. В училище вас усърдно ви придвижват от „долното“ през „средното“ до „горното“ стъпало. И когато най-сетне се озовете на върха и се мъчите да пазите равновесие, зад вас отрязват станалите „излишни“ стъпала и вие вече не можете да се върнете обратно. А не би ли трябвало в своя живот човек да може да се качва и слиза по стълбите…
-
Белият кон
С този кон не се тръгва на път. Този кон е удобен за връщане. С черен – лесно се стига отвъд. Бял – какво да го правиш – прегръщаш го. Той не вие по луди луни. Както черните верните кучета. Той се смее, когато боли. И кърви сред сърцата отключени. Този кон си отива оттук. А отдавна бе време за връщане. Тихо литва нагоре. Без звук… И – какво да го правя… Прегръщам го. Автор: Пламен Бочев Публикация: http://www.hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=130064
-
Второ детство
„Никога не е прекалено късно за второ детство. То обаче зависи само и единствено от теб.“ 😉 Из: http://detstvoto.net
-
Обещах ти
Няма да плача. Обещах ти, че няма да плача. Няма да рея очи в океана на здрача. Няма ръце да протягам към несбъднати сънища. Няма пътека да търся сред измислени друмища. Няма за обич да пея ненаписани песни. Няма да мисля че в живота ми всичко е лесно. Няма дъждовните капки на глас да броя. Няма и пясъчни замъци сама да строя. Няма и повече нищо от теб да поискам. Само…очи ще притварям и теб…ще притискам… / Aвтор: infinity /
-
Благословение за България
На 27 октомври 2012 г. в Патриаршеския катедрален храм „Св. Александър Невски“ пристигна чудотворното копие на иконата „Достойно есть“. Атонската икона на Божията майка, която завинаги ще остане в България беше посрещната от стотици хора. Това е третото официално копие на иконата, направено в Света Гора с благословението на Двойния събор. Първото е направено за Финландската православна църква, а второто – за Грузинската патриаршия. Дарът е свързан с отбелязването на 130-годишнината от полагането на основния камък на Патриаршеската катедрала храм-паметник „Св. Александър Невски“ и 100-годишнината от неговото построяване, както и във връзка с 98 години от рождението на Българския патриарх и Софийски митрополит Максим. С литийно шествие иконата беше внесена в…
-
Гравитация
/ Автор: Мартин Спасов / Аз мога да се срутя като замък с разклатени от тишина устои, но никога, когато падам, няма да повлека приятелите свои. Аз мога да се спъна в неизпята прощална песен, в минало изтляло, във спомен блед, довел забравен вятър, на стълбата в последното стъпало. Но не е страшна тук височината, по-страшно е, когато друг те спъне. Щом сам пропаднеш, падаш на земята. Щом друг те бутне – сякаш няма дъно.
-
Човекът е като картина
„Човекът е като завършена картина – може да не харесваме нещо в нея – как там са изобразени планините и реките – може да обичаме в нея нещо определено. Но тя трябва да се възприема като цяло, комплексно. Или обичаш целия човек, или не. Да, понякога не бива да се примиряваме с едни или други черти, но тогава трябва да търсим компромиса.“ /Блаж. Августин, еп. Иппонский/
-
Вярата
„Вярата в Христос, Православието е като въздуха – дишаме, за да са живи телата ни, вярваме, за да живеят душите ни.“ Публикация: www.poznanie-bg.com
-
Да боли…
/ Автор: Румен Ченков / Да погледнем в очите на ближния, В душата му да влезем, като в храм. Да потърсим съвет от излишния – малко трябва, да бъдеш не сам. Да надникнем в света на децата. Той добър е, непорочен и чист: стъпка само дели двата свята, но да видим, ни трябват очи. Да измием лицето на грешница от калта, от човешката злоба. Колко души напълно безгрешни са? Само тези, във женска утроба. Да изстрадаме чуждата болка: съпричастни да бъдем, е цяр и за нас, и най-вече за болния – Да дадем обичта си във дар. Да сме хора е толкова лесно – Трябва само ей тук да боли……