/ Автор: Мартин Спасов / Виж, не се забравя ей така любов, която много ти е дала. Която ти е вземала съня, която за ръка те е държала. Която те е вдигала и над омръзналите вече битовизми. Която е засищала и глад, която ти е давала и риза. Не се преглъща като залък тя – застава ти на гърлото и дращи. Отива си с нечувана цена, която много трудно се заплаща. Не се прежалва и със черен шал – тя мрази някой помен да й прави. Каквото и преди да си й дал, не ще си го откупиш. Не продава! Не я очаквай в някой друг живот. Един път се…