/ Автор: Мартин Спасов / Останаха ли живи от добрите? Това ли бе – спектакъл и завеса? Търкулна се доброто като пита, а няма друга кой да ни омеси. Такава – да нагарча като спомен; да се услажда, щом е споделена. Търкулне ли се пак, да я догоним, преди да я разчупи длан студена. Дадеш ли на дете, пак да е цяла. Отчупиш ли на просяк – да повярва: лисицата споделя този залък, изпуснат от охранения гарван. Търкулна се доброто като пита и всеки се оглежда за трошици. Водата е от мен, от вас, добрите – ожъната с душата ви пшеница.

„Истинската радост не идва от спокойствие, богатство или похвала, а от вършенето на нещо, което си заслужава!“ / Пиер Конeле /