С този кон не се тръгва на път. Този кон е удобен за връщане. С черен – лесно се стига отвъд. Бял – какво да го правиш – прегръщаш го. Той не вие по луди луни. Както черните верните кучета. Той се смее, когато боли. И кърви сред сърцата отключени. Този кон си отива оттук. А отдавна бе време за връщане. Тихо литва нагоре. Без звук… И – какво да го правя… Прегръщам го. Автор: Пламен Бочев Публикация: http://www.hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=130064

Няма да плача. Обещах ти, че няма да плача. Няма да рея очи в океана на здрача. Няма ръце да протягам към несбъднати сънища. Няма пътека да търся сред измислени друмища. Няма за обич да пея ненаписани песни. Няма да мисля че в живота ми всичко е лесно. Няма дъждовните капки на глас да броя. Няма и пясъчни замъци сама да строя. Няма и повече нищо от теб да поискам. Само…очи ще притварям и теб…ще притискам… / Aвтор: infinity /