С този кон не се тръгва на път.
Този кон е удобен за връщане.
С черен – лесно се стига отвъд.
Бял – какво да го правиш – прегръщаш го.
Той не вие по луди луни.
Както черните верните кучета.
Той се смее, когато боли.
И кърви сред сърцата отключени.
Този кон си отива оттук.
А отдавна бе време за връщане.
Тихо литва нагоре. Без звук…
И – какво да го правя… Прегръщам го.
Автор: Пламен Бочев
Публикация: http://www.hulite.net/