Простите неща се обясняват толкова сложно!

Мили деца,
не позволявайте да ви унищожат детството!

Погледнете повечето хора: те се освобождават от своето детство като от старата си шапка.
Забравят го като телефонен номер, който вече не важи.
За тях животът има вид на безкраен салам,
който те постоянно изяждат, и това, което са изяли, вече не съществува.
В училище вас усърдно ви придвижват от „долното“ през „средното“ до „горното“ стъпало.
И когато най-сетне се озовете на върха и се мъчите да пазите равновесие, зад вас отрязват станалите „излишни“ стъпала и вие вече не можете да се върнете обратно.
А не би ли трябвало в своя живот човек да може да се качва и слиза по стълбите като в къща?
Колко струва най-хубавият първи етаж без килера и уханните лавици, отрупани с плодове?
Или без партера със скърцащата входна врата и дрънкането на звънчето?
Но повечето хора живеят така: стоят на най-горното стъпало без стълба и без дом и си придават важност. Някога са били деца, после са станали възрастни, а какво са сега?
Само който стигне до почтена възраст и си остане дете, е човек!
Не зная дали сте ме разбрали.
Простите неща се обясняват толкова сложно!
Е добре, да вземем тогава нещо по-трудно, може би него ще разберете по-лесно.
Например: Не смятайте училищната катедра за трон или амвон!
Учителят седи на по-високо място не за да му се кланяте, а за да можете да се виждате един-друг по-добре. Учителят не е нито класен фелдфебел, нито пък Господ. Той не знае всичко и не може всичко да знае.
И ако въпреки това си дава вид на всезнаещ, простете му го, но не го вярвайте. Признае ли обаче, че не знае всичко, тогава го обичайте! С това той е спечелил любовта ви.
И понеже сам той не печели кой знае колко, на вашата симпатия ще се радва от сърце.
И още нещо: учителят не е вълшебник, а градинар.
Той може и ще се грижи за вашия растеж.
Но да растете ще трябва вие самите!

/Автор: Ерих Кестнер: Из „Слово за първия учебен ден“ /
http://bolgari.net/saderix_kestner:_slovo_za_pyrviia_ucheben_den-gl-1244.html

About the author