„…Наистина, малко са човеците, които Бог дарява с дълги дни под слънцето. Но още по-малко са онези, чийто живот е така преизпълнен с мъдрост и благородство, смирение и стоицизъм, благост и достолепие. И с едно безукоризнено служение на Бога и на народа. Той преживя всичко. Той преведе Българската православна църква през изпити и гонения, през изкушения и поругания. Преведе я през времена коварни и смутни, лукави и суетни. Той не допусна Българската православна църква да бъде превърната в музей, вярата – в експонат, християнският морал – в посмешище, православните ценности – в прислуга на един авторитарен режим. Режим, който обяви Църквата за враг, имаше се за божествен, искаше да владее…