Автор: m_space  Ако днес не съм навреме, с какви очи да идвам утре? Ако днес фатално закъснея защо съм ти след стихналата буря? Кой разчита на пустиня, когато жаждата изгаря безпощадно? Пропиляното е непростимо, когато всеки миг е оцеляващ. Дланите ми тръпнат вледенени от бързане загубили посоките. Убива ме усмихнатото време, когато ме е нямало във болките…