Божествените сили са всемогъщи

Автор: Старецът Паисий Светогорец

– Отче, мнозина се тревожат какво ще стане с едно или друго нещо.
– Виж сега да ти кажа: Бог и да искаше да ни остави, не може.
– Какво имате предвид, отче?
– Ето, когато родителите се сдобиват с детенце, колкото повече се борят да го отгледат, толкова повече го обикват и ги боли за него. Така и Бог ни е дал живот, после се е “трудил” да ни отгледа, положил е толкова усилия за нас. Сега и да иска да ни остави, не може, защото Го боли за нас, само трябва ние да имаме малко любочестие. Ако имаме малко любочестие, няма да се лишим от рая.
– Отче, казахте, че добрият Бог няма да ни остави…
– Да, Бог никога не ни оставя. Ние го оставяме. Когато човек не живее духовно, губи право на Божията помощ. А когато живее духовно и е близо до Бога, тогава има право да я получи. Тогава, ако се случи нещо и умре, той е готов за другия живот, така че има “печалба” и в този живот, и в другия.
Божията помощ не може да бъде възпрепятствана нито от човеци, нито от бесове. Няма нищо трудно за Бога или за някой светия. Препятствието у нас, хората, е маловерието, с което пречим на големите Божии сили да ни доближат. И въпреки че до нас е налице такава голяма сила, у нас човешкият елемент присъства в такава силна степен, че не можем да почувстваме и осъзнаем божествения елемент, който надхвърля човешките сили на целия свят, защото божествените сили са всемогъщи.
Често седим по цели часове напразно и се мъчим сами да намерим решение на някой проблем, използвайки цялата си неопитност. Главата ни започва да пуши, очите ни сърбят, сънят не ни хваща, защото ни е хванал дангалакът с настойчиви мисли. Накрая намираме някакво решение, но по-късно Бог намира друго решение, за което ние не сме помислили, така че ни остава само главоболието и безсънните нощи. Колкото и правилно да мислим, когато не поставяме отпред Бога, главата ни се уморява, получаваме главоболие, докато молитвата, придружена с доверие в Бога, отморява. Затова нека оставяме с доверие на Бога онова, което по човешки е трудно осъществимо. Нека не се надяваме на собствените си усилия и Той ще направи това, което е най-добро.
И винаги за всяко нещо, което възнамерявате да направите, казвайте: “Ако е Божия воля”, за да не пострадате и вие подобно на онзи човек, който решил да отиде на лозето си по работа. Казал на жена си: “Утре рано сутринта отивам на лозето”. “Ако е Божия воля, ще отидеш”, казала му тя.
“Не ме интересува дали е Божия воля, аз ще отида”, казал той. На другия ден още преди да се зазори тръгнал. Междувременно по пътя започнал такъв пороен дъжд, че той се принудил да се върне.
Още не се било съмнало. Почукал на вратата.
“Кой е?”, попитала жена му.
“Ако е Божия воля, аз съм мъжът ти!”…

Из кн.”Духовно пробуждане”, Слова Том 2, Старецът Паисий Светогорец
Авторски права © 2008 СВЕТА ГОРА, АТОН,
Славянобългарски манастир, “СВ. ВМЧК ГЕОРГИ ЗОГРАФ”  

About the author